Ха сега да видим... какво ви тормозеше най -много. Аз лично първо се сблъсках с кал до колене буквално и проливен дъжд над мен и мислех като си избия парите да си ходя (хубаво си отидох - 4 годинини на ферма, но това е друга тема )
Както и да е, тъкмо почнах да свиквам с калта, дори взе да ми харесва когато се появи новото предизвикателство- ставането рано.. още по- рано... още по- рано Това така и не го свикнах. Добре, че тази година почвах работа късно.

Хм. Да видим.
Първо - лично пространство - винаги е пълно с хора около теб.
Второ - ставането рано - гадно, не обичам да ставам рано.
Трето - работата на полето ... ама то кой обича да работи на полето...
Четвърто - студа, съчетан с вятър и дъжд..... ..в такова време не излизам от нас дори до магазина, пък в Англия трябва и да се работи на полето....
..то сигурно и още работи има, които са подсъзнателни, но тва е общо взето.

Ами,май с нищо аз и в БГ съм работила такава работа,става въпрос в кал,дъжд,ставане рано..даже там има и екстри-почивен ден,докато в БГ се е случвало доста време да не почивам.Тъй че-проблеми с това нямах,само че всеки път тръгвах без познати с мен,и това беше най-кофтито.нямаш никой по-близък,а неможеш да се довериш на всеки.Но,след 2-3 месец и това се оправя,влизаш в ритъм и като стане време за прибиране си казваш-кога толкова бързо се изминаха 6-те месеца??
Иначе в дъжда,калта се свиква,и ако не духа много е разкош,даже и кални бани сме си правили...

nai trydno spored men se svikva s razdialata s blizkiteti,koito ne sa do teb.ina4e s vsi4ko drygo se svikva.i rabotata,i dajda,i stavaneto rano,i mizeriata.dori,kogato doide vreme da si tragva6 ot tova miasto ti stava gadno,za6oto si sviknal s vsi4ko tam

s xybavoto angliisko vreme s tova 4e sly4aini xora nyama s psixo atakite vseki den s tova 4e nikoga nyama da poly4i6 otricatelen otgovor ot angli4anin

Липсата на близките ми хора, е това, което ми тежеше и се увеличавапе все повече с времето..има моменти, в които се нуждаеш просто от истинска предгръдка, от прегръдка, която искаш..и като се сетиш, че за момента това е само мечта..

За мен най трудничко си беше да свикна с караванката но сега сам вече 3-та година и се едно сам си в къщи а аз близките хора това са само 6 месеца стегнете се те нема да избягат вярно е че всеки има нужда от едно рамо на което да се облегне "особено нежната част" но винаги си с някои твой фр. или си намерил човек с когото да се разбираш поне за мен е така но свиква се със всичко !!!

Може би нещото което ме сконфузи беше че тази година ми се наложи да спя в(детската стая) каравана където не можех да си затворя вратата тъй като краката ми стърчаха 20 см.Направо бидех потресен.Иначе стандартните неща като кал,дъжд и прочие си бяха наред.Все пак сме виждали и по кофти положения.

Мм най-голямото предизвикателство за мен във фермата беше липсата на лично пространство и може би липсата на близките, с другото свикнах горе-долу...