Преди да заминеш ...и след като заминеш..

Пускам тази тема, защото виждам, че доста хора заминаващи за първи път са потресени от условията или режима, на който са подложени там (говоря за натоварване и работа).

Всички са много надъхани преди да заминат...мислят, че като заминават да бачкат в някаква ферма в Англия, Шотландия или там някъде ...едва ли не ще се върнат с много пари. Обаче ентусиазма изчезва още на първия ден там.

Прави впечатление, че заминаващите за първи път в 90 % ..дори и повече от случаите са ужасени от мястото на което са попаднали. Искат да си ходят, вайкат се и т.н.
Това е нормално, защото излизаш от дома си, топличко, спокойно, има кой да ти готви, да ти пере, да ти чисти, приятели, кафенца, кръчмички... и най-вече.. няма я тази кърска работа. :)
Това горното естествено не е за всички де, да не се засегне някой.

Но в повечето случаи е така и е съвсем нормално при една такава смяна да ти дойде в повече.
Спиш в няква гадна каравана, с някви непознати хора - ако се случат да са кофти хора още по-зле.
Ставаш рано, отиваш да бачкаш на полето...може да вали дъжд, мръсно, кално, гадно..натоварващо - особено като не си свикнал на тази работа..като минеш в такъв режим е още по-гадно. Разни шефчета викат по тебе, стари работници ти обират плодовете, гледаш колко бързо работят, виждаш как ти не се справяш - дразниш се.
На всичкото отгоре трябва да стигаш високи норми, които в повечето случаи са непосилни за новите работници.
След цял ден бачкане се прибираш в някъв гаден камп, с разни чужденци, къпеш се в някви гадни бани, с някви хора...еми гадно е - не е като у дома.
Трябва да ходиш да пазаруваш...да готвиш...че и да ядеш. Спиш ... ставаш и всичкото това се повтаря. Гадно ти е, псуваш живота, англичаните, фермите и този форум, щото те е навил да ходиш в гадната ферма. :)

Това го пиша по повод многото мнения в последно време.

Тези, които отиват за втора, трета ...и т.н година знаят какво да очакват и какво се иска от тях и по съвсем друг начин гледат на нещата.
Естествено гадни ферми си има и са си гадни и за хора, които са ходили и 5 години и тогава вече може да се каже, че мненията и впечатленията на тези хора са съвсем обективни.

И така... :)

*clap* mn iz4erpatelno ada6! saglasen sam

Ми гледам, че хората само се шашкат.. и затова викам малко да споделя моите виждания защо се получава така. :)

*clap*

Еее, идеята не ми беше да получа няколко *clap*
Идеята и други да изкажат своите виждания и най-вече тези, които наистина са мислили, че ще е лесно...
Хайде напишете 2 изречения де. :)

Ти си го написал достатъчно изчерпателно...И ние (с приятелката ми и 2-ма колеги) миналата година си мислехме че няма да е кой знае какво ама....Вече не мислим така! Най важното е да се подготвите психически... *write*

да доста добре казано това всичкото... и аз така заминавам за първи път и чесно казано в началото като си казах отивам си мислех там яко пара ще е добре все пак не е България, ама като взех да се интересувам да чета тук там и да разпитвам хора били там започнах да си нагласям психиката че сигурно още на 2-я ден ще искам да съм си в нас.Но все пак ще се опитам да не ме събори тая присхика и да си искарам там бачкането, пък и съм на принципа "защо трябва да ме еб*т в България за 300лв като там пак ще ме .... ама поне ще дадат пари" .Та не можах разбера само едно за баните... какво ще се къпим всички заедно ли :D*hmm*:o

Ами зависи .... в някои ферми баните са общи. :)
Под общи имам предвид, че всички се къпят заедно.
То и в самостоятелните кабинки ако не си от първите къпещи се за деня е гнусна история, ама ... такива сме ние хората. :D

За тези които отиват за първи път,мога да кажа само едно-всички стари работници са имали първа година.Така че ако искате да изкарате някоя и друга пара в повече,просто стискайте зъби и бачкайте,че няма кой да обере продукцията вместо вас.Понякога е кофти ,ама няма как.Все пак сме в чужбина.

Така е Иво,спор няма,макар и да не съм бил в Англия и на другаде нещата стоят по същият начин.Дори е имало случаи при мен,да мечтая за такива каравани като тези на бригадите,мкар и да са наи-мизерните.В Австрия сме изкарвали по 20 нощувки във фургона на бус и то при температури в порядака на -20C,или в по-лошият случаи 1 месец къщата ти е кола.А да не говорим че за да се изкъпеш трябва да лъжеш 'че си тиражия за да ти дадат ключ за банята......още какви ли не мизерии :).Но така е гурбета в чужбина, първо трябва човек да е наясно със себе си и своите възможности и тогава да прави планове за напред :)

Принципно всичко щеше да супер лесно ,ако не беше толкова трудно :).Асега по същество.Както почти всички(да не кажа всички) които са били за сефте на бригада и аз си мислех е бране на ягоди колко трудно може да е,бачкал съм по строежи,носил съм какво ли не,бъркал съм бетон на ръка нема начин да е по трудно.Лошото е че като почна първото ми бране ми се спряха токовете хора.Искаше ми се на втория час да ида до офиса и да кажа тръгвам си,не мога да бачкам за вас мръсни експлоататори,не и за тия кинти.Ама на останах.После ме направиха шефче чист късмет.И ето пак ми дойде покана за пореден път,и като гледам как вървят нещата пак ще се ходи на ферма.Айде и умната.......(ако не русата)*samolet*

Да -чист късмет.Иво е много прав в това отношение.На всеки от нас е било много трудно в началото,всеки се е сблъсквал с различен тип работа в живота си и си мисли че няма да е по трудна работата в ферма.Кураж на всички и през новия сезон.А на теб Иво и на Камчето естественно успех!Тази година може да се видим пак в фермата.*luck*

Аиде да си кажа и аз мнението. Първата година попаднах във ферма за салати. Знаех горе долу какво да очаквам защото брат ми беше ходил вече 3 години в ферма за ягоди. Да ама не. Още преди да пристигнем във фермата започна купона. На летището ми ровиха багажа и ми писаха акт че внасям храна (две консерви пастет) :D После нямаше кои да ни посрешне в нашия град а трябваше да има. Пълен спек. Оправихме се и почнахме работа. В началото рязахме аисберг и ни караха с един трактор до полето. Първите 3 седмици просто нямах сили да слеза от рамаркато. Но с времето посвикнах с всичко и така избутах 4 месеца. Мисълта ми е че винаги първия шок е голям и ако не си малко инат, нищо чудно да се прибереш при мама и тате по бързо от колкото си мислиш.
Втората година ме пратиха във ферма за ягодки (Келси фарм) Ами какво да ви кажа направо щях да се гръмна. Всеки които е ходил там ще ме разбере защо :D От трън та на хуй. Добре че имах малко късмет та не ми се наложи да бера много. Поне купоните бяха много яки *drunk* Та искам да кажа да не си милсите че вашата ферма е най-гадната защото повярваите ми има много по-гадни! Аиде успех на всички.

Тази тема е на 2 години, но си е актуална. :)
Някой ще добави ли нещо към нея?

:D Май всички са така в началото. И аз преди да замина бях много надъхан ама още с кацането си казах гадно "мамка му". Летяхме в началото на Май и температурите в България тъкмо чукнаха 30 градуса, но нещеш ли, само няма и 3 часа по късно се озовахме на едно мрачно, и студено място, където термометрите не показваха повече от 3-4 градуса :D Още не отърсили се от първоначалния шок 3 часа по- късно (след пътуване по хубави магистрали и наслаждаване на хубави гледки) се озовахме точно на "къра" :D едни калища, едни чудесии , и отново мрачното време, придружено с дъжд. Тогава вече усетих как отчаянието леко започва да надделява :D Добре само, че се получи така, че бяха точно някои от техните bank holidays и имахме 2-3 дена да посвикнем малко с новия пейзаж преди да започнем работа. Относно самата работа няма да коментирам, всеки знае как. Бях работил и преди тежка работа и мислех, че и тука ще се справя, но ягодите мислеха друго :D Видях, че не е за мен тоя спорт и едва ли ще повторя, но поне си изкарах едно хубаво лято :)

Мда, тази тема съм я пропуснала, добре, че я повдигна. Вече мина доста време откакто не съм ходила, но споменът остава.
За първи път ходих 2008, дори тога мисля, че нямаше и форум, бях 1-ви курс, нямах познати студенти все още, които да са ходили, нямаше кой да сподели мнение...разчитахме (заедно с хората, които тръгнах) на това, което ни се обясняваше при посредника. Имахме само теоритична представа какво ни чака...и ето 2008-ма отлетяхме за Шотландия (СТУДЕНО, ДЪЖДОВНО - 2 пъти повече от Англия). Живееш в каравана, делиш стая метър на два с още 1 човек, ставаш рано...МНОГО рано и това всеки божи ден, няма събота, няма неделя. в 4 сутринта нито е топло, нито пък приятно...но никой не те пита. Отиваш на полето - студ, кал, дъжд, оси, пчели, смрад понякога на препрати, боли те кръста, болят те ръцете, имаш рани по тях, вода ти се пие, гладен си....ама пак никой не те пита - гониш норма. Чуват се крясъци, вайзери, шефове, поляци, румънци, KURWA MURWA там техните си псувни.... Като свърши работния ден си като парцал, не ти се готви, не ти се чисти, ама няма как....после лягаш да спиш колкото се може по рано за да имаш сили за новия ден и когато той дойде кръговрата се повтаря. При нас беше кофти, защото в Шотландия в един период от време няма нощ, има БЕЛИ нощи и заспиваш на светло, будиш се на светло, не може да се различи ден ли е, нощ ли е.
При нас първата година имаше зала с 3 компютъра, от където беше единствената връзка със света и ако се вредиш може и да се чуеш с този онзи, да пишеш по някой смс, ама ако не...все едно си отделен от света. Аз тогава нямах лаптоп, нямах флашка - нищо, разчитах само на тези 3 компютръра - за 4 месеца горе долу 5-6 пъти съм влизала в интернет :D :D

Така че, Иво е прав, тази рязка промяна идва в повече в началото.

Естествено има и хубави моменти, безгрижието, което е там няма как да се опише. Не мислиш за нищо друго освен за полетата, не те тревожат проблеми, някак си е по-спокойно. Купоните стават на макс, блаженството от първия day off - особено, ако си бачкал примерно 2 месеца без почивка (какво беше в моя случай). Нещата, които можеш да си позволиш с парите изкарани от там не са малко. Остават и добри приятели от бригадирските години.
Най-хубавото, което мога да споделя от личен опит, че колкото е негативни емоции да имате там, накрая те се забравят и се помнят само хубавите моменти *yahoo*

Ivo писа:

Тези, които отиват за втора, трета ...и т.н година знаят какво да очакват и какво се иска от тях и по съвсем друг начин гледат на нещата.
Естествено гадни ферми си има и са си гадни и за хора, които са ходили и 5 години и тогава вече може да се каже, че мненията и впечатленията на тези хора са съвсем обективни.

Така е, всяко едно следващо ходене вече е по-различно. Знаеш какво те чака, знаеш какво се иска от теб и просто го правиш и става по-лесно и по-лесно.

Успех на всички бригадири през новия сезон *samolet*

petroff писа:

ПС - също и Електра много добре го е описала, същата работа бе и при мен, хм ко ли се чудим то навсякъде е така

Подкрепям мнението на Петров, всичко е точно както го е описал. Аз по същия начин пътувах по средата на месец Май миналата година.
Като слязохме си бе хладно, паниката бе тази че, не можеш да открия къде се намира моя шофьор който щеше да ни кара до града в който ще сме ! Слизаме на 'Heatrow' 4 терминал, този терминал е голям колкото нашето в София. Търсихме къде се намира 5 терминал, не можахме да го открием, че се разбрахме с едни момчета уж да се видим, но така и не успяхме. След това точно така 3 часа път по магистрали, Бирмингам и т.н. гледка супер. На Силвърстоун слязохме да хапнем някой друг бургер и да пушим. Пристигаме във фермата в 20:30 ч. трудно я намерихме. Със слизането и веднага ни лъхна миризмата на крави и селкси живот (което не ме впечатли, защото вече четох за това у форума и не се зачудих, а и аз съм живял много време на село и знам кое как е).
Добре че имаше кой да ни посрещне там, бяхме трима човека, на един приятел, брат му бе във фермата, посрещнаха ни и ме прибраха в една каравана. Ако не пристигнеш в рамките на работния ден, не се знае - Няма кой д те посрещне, предполагам, че и в повечето ферми е така. Та извадих късмет, иначе трябва да ходиш да се молиш на Румънците да те приемат за вечерта... а от опит знам, как Румънец посреща в каравана 1 Българин... някой може да знаят !
Вечерта беше много студено - 5,6 градуса отвън, адски студ, едва пушиш цигарата до фаса и се омиташ у караваната. Много студено беше по средата на Май в Англия, на определени места ест.
В караваната немаше топло - нещо нормално. Тя бе обитаема от 1 момиче с приятеля си. По късно надойдоха и други Българи в моята каравана, защото имаше място. Сутринта двойката замина на работа, през ноща бе адски студ, добре че си носих всичко необходимо за полеви условия. Но пак си бе студено, бях в една тясна стаичка с две легла и нямаше място за другите 5-6 човека, общо 8-9 човека бяхме в караваната.
Сутринта двойката замина на работа а ние трябваше да ходим до офиса да ни дадат лейбъли, слечове и да оправим документите. Като станах рано сутринта, поляната бе покрита леко със сняг. По късно като станах няма да Ви казвам каквъ студе бе навън, и един много силен вятър до към 09 ч. ту вали, ту пече ...
Чакахме после да отворят офиса, там отиде около час на студа.
Така, че пригответе се за голяма мизерия като пристигнете. Офиса на моята ферма се намира точно до сграда наречена 'Обор' с крави, пътеката е до офиса е кална и мизерна, дрехи обувки всичко си цапаш. Очакванията ми за това което видях се оправдаха ест, бях се подготвил. Но към тези които им предстои да заминават, не искам да Ви плаша, но се пригответе за яко мизерия - после се свиква, вярвайте ми.
Работа почнахме след няколко дена, понеже нямаше още ягоди за бране, натириха ни да правим 'Кътинг' (Премахване на мустаците от плантовете) .. тръгваш с маратонки и блузка - ДА ДА *lud* - Имаше дори по чехлички *angry*
Луд народ, пратиха ни на едни близки до фермата полета група от доста народ, който все още не познавах, 1-2 познавах с които пътувахме заедно това бе ..
Смях и сеири гледах, вайзърите още от началото почнаха да ни юркат което не ми прави впечатление, нормалноо B):D трябваше да махаме 'рънърите' (Мустаци) и тревички и прочее .. имаше големи блата там, като стъпиш вътре и цопваш до коляно, това бе първата ми дейност която правих, не се разочаровах, това само бе подготвката за 5-те месеца които избутах и не се оплаквам, както е казал Петров - и аз съм свикнал на тежък физически, дори и психически труд.
Така че си правете изводи, какво Ви очаква като стъпите на Британска земя *hapvane*
А за заминаването да бе голяма еуфория, но бързо се скри и се стаи дълбоко..
След седмица започна и брането ...става дълго да обяснявам. Петров даде достатъчно обяснение, аз допълних това онова.
Заминавам и тази година, месец Май и хич не ми пука, дали ще лазя в кал или ще рина рабиш .. пари да има, които си е напатил в БГ с 200 лв заплатка, така ще мисли като мен.
Хайде Успех на останалите *drunk* :o *roefl*

Снимков материал от моята ферма, имам някоя качена снимка в профила ми.
Това е едно поле което и до последно си бе в това състояние. Правете си изводите и какво Ви е нужно за там ... а именно железни нервички и да си опичате работата да бъдете нахакани, нагли и хитри ...

[старо външно изображение]

пффф на кратко че иначе е мн за изписване!!!!! ходих миналата година в англия на бригада ж в Бостън.....малка ферма за цветя.....нямах търпение да замина да се махна от българия абе огромно желание! но още като кацнахме на хиитрол стомаха ми се сви на топка .....незнам от вълнение или притеснение може и двете.... трябваше да се оправяме сами до бостън имахме малко проблеми с влаковете но вс си дойде на място! пристигнахме вечерта ... мястото беше супер теско на 2мин пеша караваните всеки със собствена стая ....чисто! и хубаво че хорицата бяха седнали на по уиски че да се вкл и да ми се оправи стомаха !!!! не ми се трагваше до преди последния месец е тогава каква носталгия ме одари ужас!!! нямах търпение да се прибера ... и какво пребрах се и от 2 месеца си стоя в нас! никаква перспектива!
п.с.
трябва да си опитаме късмета извън БГ ...човек нищо не губи може само да спечели както по горе ЕЛЕКТРА каза срещаш нови хора то това е достатачно....

Ами и аз да напиша своя опит. 2011 за първи път на бригада с приятеля...Големи надежди, голямо щастие, че са ни одобрили. Като започнах да чета по форумите, обаче, започнах да се настройвам за най-лошото, за да не се разочароваме после. При нас хубавото е, че аз съм по-стабилна психически, а той - физически, и така се допълвахме и си помагахме един на друг. В началото имахме трудни моменти, особено с условията на живот, караваната се клати, от тоалетната се чуват всякакви звуци:D...И разни други битовизми, които дразнят. А за работата особено първия месец трябва да стискате зъби докато свикнете да берете бързо. Ще гледате как старите кучета правят два-три пъти повече пари от вас и това е най-гадното. Много е важно и да се поддържате с мазила, аспиринчета, колани за кръст, наколенки и други подобни, че там като те заболи нещо и губиш много пари и нерви. Доста хора си тръгват рано заради болки...Общо взето това беше при нас, планирахме си много добре пътуването до фермата, наехме си такси, което ни взе от летището и ни закара на добра цена направо до фермата...
Ние сме доволни, защото устискахме в началото и сега втората година никой не ни се бъркаше от вайзерите и всички ни уважаваха :) Това също го давам като съвет, първата година си мълчете, не се отваряйте на вайзери и т.н.Те ви предизвикват по този начин, новите винаги са ''на топа''. Успех на всички ''нови бригадирчета'':p