Интересни случки

12 мнения23 039 прочитаЗапочната 15 октомври 2008 г.
Период на дискусията2008–2009Най-активна година2009Запазени мнения12Прочита23 039
#01Бригадир_1
На всеки му се е случвало нещо, което няма да забрави.
Ще се радвам тук да го споделите.

Да почна аз с една, която няма да забравя. :)

Бях решил да си взимам кола от Англия. И се спрях на една, която се намираше в Бирмингам (фермата беше на 30 мили оттам). Разбрах се с човека по телефона, даде адрес, проверих в google maps ..записах си там улици някакви и отиваме с един приятел. Обаче на картата ми се стори доста близо от жп гарата в Бирмингам и решаваме да ходим пеша, вместо с автобус, защото вероятността да се загубим е по-малка!:D
Вървим си ние и разглеждаме града в близост до центъра и уж следим улици и булеварди, но по едно време след 30 мин. ходене се усетих, че явно не е толкова близо мястото, където трябваше да стигнем. Както и да е, продължихме да вървим и се усещаме как леко по-лека навлизаме в некви гета около центъра на града. :D Все пак продължавахме да вървим напред (аз уж имам много добра ориентация) :D ..и принципно се движехме по улица, която имах в списъка :D....и навлязохме в индийско - пакистански квартал....все едно бяхме в Азия, Африка или където и да било другаде, но не и в Англия! :| Самата инфраструктура няма нищо общо с английската, а около нас само черни...мръсни, ...забрадени, брадати, и какви ли не, а ние единствените бели се разхождаме... :)
Вярно, шубето голям страх и така както ни гледаха ни минаха какви ли не мисли, че оттам няма да излезнеме....
Както и да е, вървим си ние...вървим си, и вече 2 часа ходене се усетихме, че сме го закъсали.... :D ...
Видях един бял човек и да ходи срещу нас и веднага го заговарям...той се оказа някъв дебил обаче и не знаеше къде се намира. :|
После един от черните ми се стори по-цивилизован и реших да го питам него...той пък бил на гости и не познава района... :|
Е, вървяхме още малко и стигнахме до края на тази улица...и трябваше да се връщаме обратно, защото улицата, която търсехме беше пресечка на тази, на която се намирахме....
И така още 30 минути ..по-бърза крачка, защото след 1-2 щеше да се мръкне...а да останем в този квартал не беше най-добрата идея. :D

Вървяхме, питахме още един...посочи ни само направо...питахме още един за всеки случай...и той каза "направо"...вървяхме още 30 минути и стигнахме до едно кръгово на което бяхме преди 2 часа... :(
Тогава се обадих по телефона на човека и го питах за номер на автобус, който минава там...каза ни..качихме се, слязохме.... и там беше въртене 30 минути, докато намерим пак улицата (която сме подминали точно 2 пъти, защото табелката беше по-навътре).... та все пак всичко приключи успешно. :D

Ехее, колко дълго съм писал! :o

Не можах да пресъздам точно какво ни беше тогава, но както и да е...аз си знам какво беше! :D
#02Бригадир_268
http://www.youtube.com/watch?v=C0cnMI42Qi8&feature=channel_page
#03Бригадир_409
male az ako bqh napravo se otkazvam.Tova e egati stra6noto*help**help**help**help**help**help**help*
#04Бригадир_503
Интересен ми беше първия ден на ягодите... Едно топло време... не беше валяло, а ние със съквартирантките, незнайно защо сме решили, че на полето Задължително се ходи с гумени ботуши... Цял ден в онзи пек в тунелите, а ние с гумени ботуши, едни дебели блузи... )сутринта беше хладничко (както обикновено)) :D за малко да умрем там от жегата :D
#05Бригадир_1192
ох сега като прочета и не мога да се сетя за конкретна,но цяло лято всички се шегуваха с нас българите за "да" и "не" и клатенето на главата :D:D:D:D в цяла свят го правят по един и същ начин, само ние сме на обратно :p:p:p и все ме питаха " защо ми казваш да, а ми правиш не" *bushon*
#06Бригадир_71
po pravilno e da se kaje zasto vsi4ki ostanali sa na obratno :D:D:D *stena*
#07Бригадир_1259
:D
#08Бригадир_721
stoi4cov писа:
po pravilno e da se kaje zasto vsi4ki ostanali sa na obratno :D:D:D *stena*
*lud**roefl* *lud**roefl* *lud**roefl*
#09Бригадир_1192
Други интересни случаи се получават , когато има нови българи, но на първия им работен ден не се познават с останалите българи и почват да си говорят на английски :D:D:D ей така една сутрин имаше 3 нови момичета и аз се запознах с тях още когато пристигнаха, но някои не ги знаеха и на другия ден гледам едната отива до една друга българка ( и не знае, че е българка ) и почва да я пита нещо на английски и другото момиче : " абе може и на български да ми говориш" :D:D:D:D:D
#10Бригадир_1908
Интересна-не значи смешна,нали?Защото моята случка е направо трагична.Уж дойдох да работя,а се сдобих с.........варицела*cry*.На дърти години,както се казва,на хиляди километри от България! такова нещо не ми се е случвало.Трябваше да дойда тук,че да се разболея.Лошото е,че живея с още 5 човека в стаята,а шефовете не прдприеха никакви карантинни мерки.*neznam*.Както и да е,но тази една седмица няма да я забравя никога!*no*
#11Бригадир_2066
Ivo писа:
На всеки му се е случвало нещо, което няма да забрави.
Ще се радвам тук да го споделите.

Да почна аз с една, която няма да забравя. :)

Бях решил да си взимам кола от Англия. И се спрях на една, която се намираше в Бирмингам (фермата беше на 30 мили оттам). Разбрах се с човека по телефона, даде адрес, проверих в google maps ..записах си там улици някакви и отиваме с един приятел. Обаче на картата ми се стори доста близо от жп гарата в Бирмингам и решаваме да ходим пеша, вместо с автобус, защото вероятността да се загубим е по-малка!:D
Вървим си ние и разглеждаме града в близост до центъра и уж следим улици и булеварди, но по едно време след 30 мин. ходене се усетих, че явно не е толкова близо мястото, където трябваше да стигнем. Както и да е, продължихме да вървим и се усещаме как леко по-лека навлизаме в некви гета около центъра на града. :D Все пак продължавахме да вървим напред (аз уж имам много добра ориентация) :D ..и принципно се движехме по улица, която имах в списъка :D....и навлязохме в индийско - пакистански квартал....все едно бяхме в Азия, Африка или където и да било другаде, но не и в Англия! :| Самата инфраструктура няма нищо общо с английската, а около нас само черни...мръсни, ...забрадени, брадати, и какви ли не, а ние единствените бели се разхождаме... :)
Вярно, шубето голям страх и така както ни гледаха ни минаха какви ли не мисли, че оттам няма да излезнеме....
Както и да е, вървим си ние...вървим си, и вече 2 часа ходене се усетихме, че сме го закъсали.... :D

И какво стана ,купи ли колата?И не ти ли струва много скъпо на митницата и въобще транспорта до България?:(
#12Бригадир_1
Охоо..купих - прибрах се... което също беше голямо приключение, ама сега няма да го разправям ... :D
Даже я продадох колата и отдавна забравих за нея. :))

Иначе - интересни не значи смешни.. дам ;)
Интересни случки | Бригадири