С кое Ви беше най-трудно да свикнете във фермата

Ха сега да видим... какво ви тормозеше най -много. Аз лично първо се сблъсках с кал до колене буквално и проливен дъжд над мен :( и мислех като си избия парите да си ходя (хубаво си отидох - 4 годинини на ферма, но това е друга тема B))
Както и да е, тъкмо почнах да свиквам с калта, дори взе да ми харесва :D когато се появи новото предизвикателство- ставането рано.. още по- рано... още по- рано Това така и не го свикнах. Добре, че тази година почвах работа късно.

Хм. Да видим. :D
Първо - лично пространство - винаги е пълно с хора около теб.
Второ - ставането рано - гадно, не обичам да ставам рано.
Трето - работата на полето ... ама то кой обича да работи на полето... :)
Четвърто - студа, съчетан с вятър и дъжд..... :@ ..в такова време не излизам от нас дори до магазина, пък в Англия трябва и да се работи на полето.... :D
..то сигурно и още работи има, които са подсъзнателни, но тва е общо взето.

Ами,май с нищо :) аз и в БГ съм работила такава работа,става въпрос в кал,дъжд,ставане рано..даже там има и екстри-почивен ден,докато в БГ се е случвало доста време да не почивам.Тъй че-проблеми с това нямах,само че всеки път тръгвах без познати с мен,и това беше най-кофтито.нямаш никой по-близък,а неможеш да се довериш на всеки.Но,след 2-3 месец и това се оправя,влизаш в ритъм и като стане време за прибиране си казваш-кога толкова бързо се изминаха 6-те месеца??
Иначе в дъжда,калта се свиква,и ако не духа много е разкош,даже и кални бани сме си правили...B)

nai trydno spored men se svikva s razdialata s blizkiteti,koito ne sa do teb.ina4e s vsi4ko drygo se svikva.i rabotata,i dajda,i stavaneto rano,i mizeriata.dori,kogato doide vreme da si tragva6 ot tova miasto ti stava gadno,za6oto si sviknal s vsi4ko tam

s xybavoto angliisko vreme s tova 4e sly4aini xora nyama s psixo atakite vseki den s tova 4e nikoga nyama da poly4i6 otricatelen otgovor ot angli4anin

Липсата на близките ми хора, е това, което ми тежеше и се увеличавапе все повече с времето..има моменти, в които се нуждаеш просто от истинска предгръдка, от прегръдка, която искаш..и като се сетиш, че за момента това е само мечта.. *cry* *cry* *stena*

За мен най трудничко си беше да свикна с караванката но сега сам вече 3-та година и се едно сам си в къщи а аз близките хора това са само 6 месеца стегнете се те нема да избягат вярно е че всеки има нужда от едно рамо на което да се облегне "особено нежната част" но винаги си с някои твой фр. или си намерил човек с когото да се разбираш поне за мен е така но свиква се със всичко !!! *samolet*

*bliok*

Може би нещото което ме сконфузи беше че тази година ми се наложи да спя в(детската стая) каравана където не можех да си затворя вратата тъй като краката ми стърчаха 20 см.Направо бидех потресен.Иначе стандартните неща като кал,дъжд и прочие си бяха наред.Все пак сме виждали и по кофти положения.

Мм най-голямото предизвикателство за мен във фермата беше липсата на лично пространство и може би липсата на близките, с другото свикнах горе-долу... :p

Да вдигна и тази тема, тъй като според мен е интересна за всички, които се интересуват от бригадите. :)

С боклуците българи...

Надявам се не слагаш всички под един знаменател? :)

Bazuka писа:
С боклуците българи...

Не, разбира се, Иво, че не слагам всички под един знаменател. Просто за голяма част от тях съм с такова впечатление, което не пречи пък тяхното за мен също да е такова, хахахха. Не мога да възприема хора, които псуват шефа си на български в лицето без причина, а в същото време искат следващият сезон да ги направи трактористи, да не са берачи. А шефът им плащаше добре, държеше се добре с тях и т.н. Почивката от 30 минути си я правеха час и 30, приключваха работа по свое усмотрение 15-20 минути по-рано, накрая за капак осраха и реколтата. В другата ми ферма, пристигаме двойка и съквартирантката ми още не ме е попитала за името и ми казва - вие ще спите в коридора, а тя и съквартирантът, без да са двойка се ширеха в две големи спални. Нямах против, но като са ни сложили в коридора поне да се съобразяваха. Казваха ми къде да си слагам лаптопа, къде да си слагам торбата с прането, бъркаха ни в личните вещи докато спим, за да вземат запалка, отмъкваха ни я, преобличах се често в "кенефа", защото вратите им бяха постоянно отворени и т.н. Подяволите, искаха всичко да правим върху леглото и да не слизаме от него. Ъгловият събран в легло, на което спяхме се удряше в масата, канеха си хора там без да попитат. В смисъл нямала съм против, но обичам възпитани и тактични хора, което е рядкост. Тази не познаваше думички като моля, ако обичаш и едно просто може ли, тя ми заповядваше. Това все пак са битови отношения и знам, че при доста бригадири сигурно е така в караваните. И само да вметна, тук бях в тим само с чужденци - поляци, чехи, латвийци, португалци и шотландци, нямах никакъв проблем, дори с вайзерката полякиня, която личеше, че има афинитет към поляците, но се грижеше и за всички останали и се интересуваше от тях.

Ами да ти кажа че сам си си виновен! При мене тази коза отдавна ще си е на място,а гостите от вратата върнати.Като ще спиш в хола-коридора,слагаш перденце и от там на татък само с почукване или може ли!Ако това не ги устройва се прави реорганизация.Първия път забележка,втория за яката,че и партакешите от хола излитат.Просто с теб така са намерили.А отворените постоянно врати се лекуват като се метнете по патки и се поразкарате ден -два из караваната.
А сега по темата-Бил съм в казарма-1г,нищо не може да ме уплаши ,нито кал,нито дъжд,липса на пространство,на близки.....абе корав съм,до момента в който дойде или се сблъскам с бай Ганьо.Мръсен гаден долен мазен с малки злобни алчни очички,наведен в поза -връзвам сандалите на всеки,и озлобен срещу българите. Та е това ме мори и немога да свикна! Латвийците идваха и ми казваха че казал-Това българите не са хора!!!! Идеше ми да отида и да му извия врата,ама за тва мекотело пък да ме изгонят не си струва,той типично по ганьовски приказваше по хората,няма смелост пред нас да каже. Голям мор това за мене.